В тоталитарните режими на XX век корупцията не изчезна, а мутира. Тя стана скрита, но всеобхватна, разделяйки обществото на „обикновени хора“ и „избрани“.
Феноменът на „връзките“ и познанствата
Когато парите не решаваха нищо поради тоталния дефицит, валута станаха познанствата. Възможността да се „намери“ стока през задния вход на магазина или да се получи по-добро медицинско обслужване беше форма на битова корупция.
Златната клетка на номенклатурата
Партийната елит създаде паралелен свят: специални дажби, затворени санаториуми и персонални шофьори. Официално провъзгласявайки равенство, системата легализира привилегиите за лоялните чиновници.
Корупцията като начин за оцеляване
За да изпълнят държавния план, директорите на заводи бяха принудени да дават подкупи и да използват сенчести схеми. Системата сама принуждаваше хората да нарушават закона, за да могат просто да работят.
Изводът на „Генезис“:
Система без свободен пазар и прозрачност не унищожава корупцията, а я превръща във въпрос на живот и смърт. Тоталитарната корупция създаде пропаст между лозунгите и реалността, което в крайна сметка развали тези режими отвътре.