През XIX век корупцията стана индустриална. С появата на петролните и железопътните гиганти се роди нова форма на злоупотреби — политическата олигархия.
„Железопътните крале“ и купените щати
Магнатите не се конкурираха честно, а просто купуваха законодателните събрания. На политиците се подаряваха акции и пари в брой в замяна на земя и привилегии. Законите се пишеха в интерес на монополите, а не на гражданите.
„Тамъни Хол“ и политическите машини
В Ню Йорк „Бос“ Туид контролираше гласовете на мигрантите в замяна на дребни услуги. Получавайки властта, „машината“ разграбваше бюджета чрез завишени цени за строителство, присвоявайки суми, еквивалентни на стотици милиони долари днес.
Лобизмът като инструмент за контрол
Бизнесът разбра: по-евтино е да издържаш сенатор, отколкото да плащаш данъци. Сенаторите на САЩ тогава откровено бяха наричани „депутати от стоманата“ или „представители на петрола“.
Изводът на „Генезис“:
Епохата доказа: безконтролният капитал винаги се опитва да купи властта. „Дивият капитализъм“ показа, че пазарът не може да съществува без независими съдилища и антимонополни органи.