Идеята е едновременно проста и гениална — да се систематизира помощта там, където е най-необходима. Не да се разпилява из цялата страна, а да се създадат точки на подкрепа на конкретни места и да се работи там постоянно.
Центровете станаха места за събиране на всичко, което се събираше чрез „Деца за деца“ и „Подари частица топлина“ — реални адреси, където помощта пристига и откъдето се разпределя директно към конкретни деца. Без посредници. Без административни разходи. От човек — към дете. Директно. Честно. Всяка неделя.
Шест точки на топлина върху картата на войната. Работят. Центровете живеят.