Международно Антикорупционно Законодателство
- Конвенция на Организацията на обединените нации срещу корупцията
- Конвенция на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица (1997)
- Закон на Великобритания за борба с подкупите (Bribery Act, 2010)
- Закон на САЩ за корупционните практики в чужбина (FCPA)
- Закон за корупцията на чужди публични длъжностни лица (CFPOA, Канада)
- Федерален закон на Руската Федерация за противодействие на корупцията (с измененията от 5 октомври 2015 г.)
- Закон на КНР за борба с корупцията
- Конвенция на Африканския съюз за предотвратяване и борба с корупцията
Европейски антикорупционни конвенции, закони и актове
Съвет на Европа
9. Наказателна конвенция на Съвета на Европа относно корупцията (COE Criminal Law Convention).
Наказателната конвенция на Съвета на Европа е насочена към координиране на криминализирането на корупционните практики, предвижда допълнителни мерки на наказателното право и подобряване на сътрудничеството в наказателното преследване на правонарушенията. Тя влиза в сила през 2002 г., а изпълнението й се наблюдава от Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО).
10. Гражданска конвенция на Съвета на Европа относно корупцията (COE Civil Law Convention).
Гражданската конвенция на Съвета на Европа си поставя за цел да установи общи международни норми на гражданското право относно корупцията. Страните са длъжни да компенсират вредите, претърпени от лица в резултат на корупционни действия. Тя влиза в сила през 2003 г., а изпълнението й се наблюдава от Групата държави срещу корупцията (ГРЕКО).
11. Допълнителен протокол към Наказателната конвенция относно корупцията (ETS No. 191).
Европейски съюз
12. Конвенция на Европейския съюз за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица (EU Convention against Corruption).
Конвенцията на ЕС за борба с корупцията е насочена към борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на ЕС или на държавите членки на ЕС. Държавите членки трябва да гарантират, че пасивната или активната корупция на длъжностни лица представлява наказателно престъпление. Ръководителите на предприятия трябва да носят наказателна отговорност за активна корупция, извършена от лице под тяхно ръководство, действащо в интерес на предприятието.
13. Конвенция на Европейския съюз за защита на финансовите интереси на Европейските общности (EU Convention on Financial Interests).
Конвенцията на ЕС за финансовите интереси цели да създаде обща правна рамка за наказателноправната защита на финансовите интереси на Европейската общност. Измамите по отношение на разходите и приходите трябва да подлежат на наказателна санкция.
Комитет на министрите
14. Препоръка № R (2003) 4 относно общите правила за борба с корупцията при финансирането на политическите партии и изборните кампании.
15. Препоръка № R (2000) 10 относно кодексите за поведение на държавните служители, включваща модел на кодекс за поведение на държавните служители (в приложението) – Обяснителен меморандум.
16. Резолюция (97) 24 относно двадесетте водещи принципи за борба с корупцията.
17. Програма за действие срещу корупцията (приета от Комитета на министрите, 18-21 ноември 1996 г.).
Парламентарна асамблея
18. Борбата с корупцията (Док. 7827, 2 май 1997 г.). План за действие.
19. Заплахата от икономическа престъпност за Европа (Док. 7971, 22 декември 1997 г.). Доклад на Комисията по икономически въпроси и развитие.
20. Становище относно проекта на Наказателна конвенция относно корупцията (Док. 8133, 5 юни 1998 г.). Доклад на Комисията по правни въпроси и права на човека.
21. Становище относно проекта на Гражданска конвенция относно корупцията (Док. 8402, 6 май 1999 г.). Доклад на Комисията по правни въпроси и права на човека.
22. Финансирането на политическите партии (Док. 8470, 13 юли 1999 г.). План за действие.
23. Ролята на парламентите в борбата с корупцията (Док. 8652, 18 февруари 2000 г.). Доклад на Комисията по икономически въпроси и развитие.
24. Ролята на парламентите в борбата с корупцията (5 април 2000 г.). Резолюция 1214 (2000).
25. Проект на допълнителен протокол към Наказателната конвенция относно корупцията. Становище 241 (2002).